През 2015 г. членове на екипа ни, съвместно с доброволци, антрополози, социални работници и артисти инициираха провеждането на общностни дейности в квартал Столипиново, насочени към стимулиране на креативния потенциал на младите хора, подпомагане на местни занаятчии, изследване и споделяне историите на хората от общността. Тези инициативи ни позволиха да изградим мрежа от познанства и приятелства в квартала.
Следните инициативи бяха реализирани сред общностите на квартал Столипиново в периода 2015- 2017 г., с финансовата и логистична подкрепа на Холандското посолство в България и „One Architecture week“:
Столове и кубове в махалата
Столове в махалата
Първата инициатива, която ни събра в квартал Столипиново, гр. Пловдив, бе проектът „Столове в Столипиново“, иницииран от холандската художничка и активистка Жане ван Хеесвик през септември 2015 г., реализиран в рамките на „One Architecture week“.
Методът, разработен от холандската артистка, предлага иновативен сайт-специфик подход, адаптиран за публичните пространства, които хората от Столипиново обитават. Като основен похват за иницииране на диалог Жане ван Хеесвик избира 10 бели пластмасови стола, които връчени на артисти, изследователи и доброволци се превръщат в преносима платформа за дебат между гостите и жителите на квартала.
От една страна пластмасовите столове са изключително практично решение за спонтанно включване в диалог с местните жители, които в ежедневието си ползват пластмасови столове или друга лесно преносима мебел (табуретки), за да седят навън поради липса на градска мебел в квартала. Ползването на столовете е изключително практично и от гледна точка на създаване на равнопоставени условия на общуване, в които екипът може да се позиционира на същото ниво, на което са застанали и неговите домакини и да поддържа пряк контакт очи в очи с тях. От друга столовете биват използвани като пространство за документиране и по време на дискусиите върху самите столовете се записват изречения или ключови фрази, споделени от жителите на квартала.
Целта на метода е ангажирането на местните жители в отворен дебат, в който те са поканени да споделят мнението си по темите, които ги вълнуват, а артистите/изследователи, водещи дискусията с тях, имат възможност да задълбочат своето познание за живота на хората в квартала.
Кубове в махалата
След едноседмичните дейности през септември 2015г., инициирани от холандската артистка Жане ван Хеесвик, екип от 6 човека продължи едноседмични визити със „Столове в махалата“ в рамките на няколко месеца.
През 2016 г. екипът реши да подложи метода на известна метаморфоза и да замени столовете с алтернативен подход, който е много по-гъвкав, адаптивен, мобилен и забавен в същото време. Столовете бяха заменени от леки дървени кубчета, изработени от местен дърводелец, съвместно с двама от членовете на екипа. Набиващи се в очите, боядисани в жълто кубчета, с които екипът замени столовете, успешно започнаха да привличат любопитството на хората.
Жълтите кубове се оказаха изключително добър метод за работа с деца от квартала, който ни позволи да осъществим контакт с тях отвъд езиковата бариера. Нещо повече, кубовете предоставиха поле за изява и креативност на младите хора. С помощта на маркери, децата за първи път изразяваха пред нас своя вътрешен свят и мечти върху дървените кубове.
След като установи, че кубовете са успешна платформа за диалог между членовете на общността- от най-бедните до най-богатите му части- екипът реши, че може да се направи следваща крачка и да се разшири обхвата, като кубовете излязат извън махалата. Инициира се изложба на кубовете в клубно пространство в центъра на града, на която присъства дърводелецът, който изработи кубовете в своята работилница в Столипиново и заинтересовани граждани. Освен, че имаха възможността да се запознаят с историите, разказани по стените на кубовете, и да чуят разказа на дърводелеца, в края на събитието, посетителите на изложбата бяха поканени да отправят своето послание към жителите на квартала на празен жълт куб. Тези послания бяха в последствие отново върнати в общността от дърводелеца, който отнесе кубчето в своята работилница, за да го показва на своите близки, познати и клиенти от махалата.
Проектът бе реализиран с подкрепата на Холандското посолство в България.
Създаване на песен и видеоклип
Инициативата е тематично продължение на „Столове/кубове в махалата“. След първия етап на няколкото проведени сесии със столове през месец септември 2015 г., и около десетина изписани и изрисувани столове, екипът, част от който бяха и няколко местни младежи от квартала, се събра да обмисли как да продължи инициативата, как да представи в креативна форма документираното на столовете знание. Местните младежи предложиха генерираният материал да се ползва за създаването на песен за Столипиново. Малко по-късно се разви и идеята за създаване на музика и видеоклип към текста с ресурса изцяло на местни творци.
Така през края на месец септември 2015 г. започна креативен процес, който продължи няколко месеца и завърши през февруари 2016 г. Важен етап от инициативата бе осъществяването на контакт с местни музиканти- професионалисти и любители.
Този етап от инициативата помогна на екипа ни да създаде една ментална карта на артистите в махалата и да научи, че квартал Столипиново изобилства от таланти, много от които утвърдени и популярни и извън пределите на България, други тепърва прохождащи и търсещи възможности за изява.
След 5 месечна работа, екипът откри професионални музиканти в махалата, които се съгласиха да създадат музика за текста и да запишат песента заедно с младежите в своето студио в махалата. Креативният процес събра заедно две различни поколения от махалата, които същевременно са и представители на различни общности (младежите – на ромска общност, музикантите – на турската общност). С текст, изграден на базата на общностното споделяне на истории и музика, създадена от представители на различни поколения и групи от квартал Столипиново, през февруари 2016 г. бе записана песента „Нямаме утре„, разказваща за живота в квартала. През същия месец с помощта на артисти- доброволци бе реализирано и видеото към песента.
Освен идентифициране на креативния ресурс на общността, работата по песента бе ценна за това да покаже как работи системата за взаимопомощ и солидарност в махалата. Голяма част от контактите и ресурсите за изпълнение на проекта, бяха предоставени от членове на общността, убедени в смисъла на подобен проект и съответно мотивирани да съдействат за неговото случване. Те предоставиха пространство за репетиции, съдействаха ни за намиране на талантливи музиканти, помогнаха ни за адаптирането на текста и съпътстваха целия процес с много грижа и разбиране.
